ХЪЛМЪТ
Небет тепе е най-северният от трите хълма образуващи Трихълмието. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе той формира ядрото, около което се е развил днешният град Пловдив. Името му произлиза от турската дума невбет – „стража“ – последен спомен от
хилядолетната му роля на укрепен хълм.
Небет тепе се извисява в Тракийската низина с 207 м надморска височина, което позволява видимост на всички посоки. В продължение на векове река Марица е минавала непосредствено в подножието на хълма, служейки като важен търговски и военен път, свързващ Тракия с Гърция и Анатолия. Естествените промени в речното корито постепенно са я отдалечили от скалите, но от върха на Небет тепе тя се вижда ясно и днес. Именно комбинацията от тези природни дадености правят Небет тепе обитавано място от края на V хил. пр. Хр. до днес.
Внушителните останки от крепостните стени на върха на хълма са разпалвали въображението на пътешественици от различни епохи – сред тях немският пътешественик Стефан Герлах (1578 г.), османският пътеписец Евлия Челеби (1652 г.) и французинът Албер Дюмон (края на XIX в.). Но не само пътешествениците са усещали притегателната сила на хълма.
В средата на 30-те години на XX в., на върха на Небет тепе е обособен парк. Именно неговото изграждане поставя началото на системните археологически проучвания на хълма. В резултат на тях са разкрити пластове от късния халколит, бронзовата и желязната епоха, римския, ранновизантийския, Средновековния и османския период. През 1956 г. комплексът е включен в списъка на археологическите резервати, а през 1995 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
Днес Небет тепе е целогодишно достъпен за посетители благодарение на проекта „По крепостните стени на Филипопол“ на Община Пловдив, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020. Както векове наред, хълмът остава любимо място за обитателите на града.
Начало | БГ > Хълмът
