МОНЕТНИ НАХОДКИ
Монетите са едни от най-красноречивите свидетели на историята. Те носят информация за управници, икономически отношения и търговски контакти. Но може би най-ценното им качество за археолога е друго: всяка монета се свързва с периода на своята циркулация. Намерена в културни наслоявания, тя показва кога най-рано или най-късно са могли да се образуват те – и така превръща пластовете в хронология. На хълма Небет тепе монетите покриват над четири хилядолетия – от предмонетните форми на бронзовата (3200 – 1100 г. пр. Хр.) и ранната желязна епоха (XI – VII/VI в. пр. Хр.) до сребърните акчета от периода на Възраждането (XVIII – XIX в.). Заедно, откритите монети и монетовидни находки свидетелстват за контактите на местното население с близки и далечни култури, но също и за ежедневието в самия град.
ПРЕДМОНЕТНИ ФОРМИ
Предмонетните форми представляват предмети, изпълнявали функциите на пари преди появата на първите сечени монети около VII в. пр. Хр. Те са използвани почти две хилядолетия преди разпространението на монетите.
На хълма Небет тепе са открити бронзова двойна брадва тип „Калугерово“ (1550 – 1100 г. пр. Хр.) и колективна находка от бронзови монети-стрели (V – IV в. пр. Хр.). Тези артефакти са част от разнообразието от предмонетни форми, познати от различни територии в Европа, Африка и Азия. Подобни находки обикновено маркират потенциала на селището като средище с икономически и политически възможности и Небет тепе не прави изключение. Това се потвърждава от последвалото развитие на Трихълмието в значим градски център в края на елинистическата епоха.
ЗЛАТОТО НА ХАЛКИДИКА
Сред монетните находки от хълма се откроява златна монета на Халкидическата лига – един от най-добре организираните гръцки федерални съюзи, обединил градовете на полуостров Халкидика. Лигата достига върха на влиянието си през първата половина на IV в. пр. Хр., преди да бъде унищожена през 348 г. пр. Хр., когато Филип II Македонски превзема и разрушава Олинт – главния град сред съюзниците.
Златните монети рядко са попадали в ежедневна циркулация – тяхното присъствие обикновено е свързано с военни или политически контакти на високо ниво. Намирането на такава монета на Небет тепе е свидетелство за активни връзки на хълма с гръцкия свят в периода непосредствено преди завоеванията на македонските владетели.
МОНЕТИТЕ НА ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ И АЛЕКСАНДЪР III ВЕЛИКИ
Походите на Филип II (359 – 336 г. пр. Хр.) и Александър III (336 – 323 г. пр. Хр.) преобръщат политическата карта на целия античен свят – от Балканите до Персия и Египет. На Небет тепе това присъствие е засвидетелствано чрез най-ранно откритата при археологически проучвания колективна находка от хълма. Намерена през 1937 г., тя се състои от 68 бронзови монети, всичките от които емисии на Филип II и Александър III. Макар и в тежко състояние, монетите са разпознаваеми и свидетелстват за включването на хълма в икономическото пространство на древна Македония.
МОНЕТИТЕ „ОДРЮЗА“
Около два века по-късно, в периода II – I в. пр. Хр., местното население в региона на днешния град Пловдив започва да сече собствени монетни емисии, известни в науката като „одрюзи“. Избраните изображения – „младият Херакъл с лъвска кожа“ и „бик, стъпил върху кривак“ – насочват към сериозни политически връзки с гръцките и македонските владетели. Такива монети, макар и рядко, се откриват на хълма и в неговото подножие.
Особено интересна е връзката между одрюзите и олтара от цитаделата: върху него са идентифицирани отпечатъци от същите монети, нанесени при самото му създаване. Това поставя олтара и монетите в един и същи период – времето на активна урбанизация, когато Небет тепе се утвърждава като цитаделата на бъдещия град.
РИМСКИ ПЕРИОД
С присъединяването на Тракия към Римската империя (45/46 г.) Филипопол се превръща в главен град на провинцията. Тази промяна е добре илюстрирана от колективна находка от сребърни денари, открита на Небет тепе. Монетите се датират в периода I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр., т.е. те са били в циркулация именно по времето на тези значими промени. Наличието на различни емисии от римски сребърни и бронзови монети потвърждава развитието на града като важен политически и икономически център в системата на Римската империя, а местонамирането им в цитаделата подчертава ролята на хълма като отбранително ядро на вече римския град.
МОНЕТИТЕ КАТО БЕЛЕГ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ГРАДА
Упадъкът на региона след VI в. се забелязва и по липсата на нумизматичен материал – факт, характерен за територията на целия град. Колективната находка от X в., съставена от сребърни емисии на Йоан Цимисхи, бележи възраждането на града и запазеното му стратегическо значение за Византийската империя. Цитаделата остава център на средновековния град, което се потвърждава и от наличието на различни по значение и стойност монетни емисии, намирани регулярно на нейната територия.
ОСМАНСКИЯТ ПЕРИОД
Колективната находка от 28 сребърни акчета (XVIII – XX в.), открити при последните археологически проучвания, потвърждава археологическите, историческите и архивните данни за наличие на заможни търговски фамилии, оформили новия облик на възрожденския град. Част от него виждаме и днес – включително и Бакалова къща, в която се намирате в момента.
Начало | БГ > Монетни находки
