ГЛИНЕНИ ОЛТАРИ
Украсените глинени огнища, известни в научната литература с гръцкия термин есхара (εσχάρα) представляват ниски глинобитни площадки с форма на пресечена пирамида. Повърхността им е богато украсена чрез отпечатване с шнур или „псевдошнур“, както и щамповане с разнообразни щемпели и врязвания – техники, характерни за тракийската художествена традиция. Глинените олтари са сред най-интригуващите находки, открити по склоновете на Небет тепе.
ГЛИНЕНИЯТ ОЛТАР ОТ ЦИТАДЕЛАТА
Есхарата от цитаделата на Небет тепе е открита на 4 август 1975 г. при археологическите проучвания под ръководството на Атанас Пейков, на дълбочина 2,50 м. Съоръжението е глинобитна площадка с размери 74×77 см и форма на пресечена пирамида, ориентирана с ъглите по посоките на света. Към момента на разкриването е в отлично състояние.
Според описанието в полевия дневник на проучвателя, върху горната повърхност са регистрирани: две концентрични окръжности с вписан кръст в центъра, четири вдлъбнати кръгли отпечатъка в ъглите, двойни успоредни линии по страните. В северния край е открита пепел и въглени от широколистна дървесина. Върху пода наоколо проучвателят отбелязва находки на фрагмент от „култова масичка“ и мъжка глинена фигура с разперени ръце.
След разкриването олтарът е оставен на място под временно защитно покритие от дъски в продължение на две години. Това решение се оказва пагубно – покритието не предпазва оригинала от влага, суша, летни температури, есенни дъждове и многократно замръзване и размръзване, довели до сериозни увреждания на глинената повърхност. При последвалото вдигане от терена олтарът претърпява допълнителни механични щети. Реставрацията от 1981 г. не успява да възстанови нито цвета, нито целостта на формата на оригинала.
Натрупаните щети налагат повторна реставрация – тя е възложена на реставратора Димчо Радев и е реализирана в периода 1989–1990 г., след което олтарът е експониран в музея. През 1994 г. в резултат системно бърсане и почистване повърхността на олтара от чистачката на музея с мокър парцал е отстранена част от автентичната пепел, която е покривала четирите отвора в ъглите на олтара. Бившият директор на музея Здравко Каров пръв забелязва кръглата форма на тези отпечатъци. При допълнителните изследвания извършени от научния сътрудник Костадин Кисьов и реставратора Рая Млеканова се установява, че отпечатъците са от монети тип „Одрюза“. Това откритие е от решаващо значение за датирането на глинения олтар в периода III – I в. пр. Хр. и категоричната му връзка с периода на Одриската държава – датировка, която се различава съществено от първоначално предложената при разкопките дата в края на XIII – XII в. пр. Хр.
Около олтара са открити въглени от широколистна дървесина и следи от трамбован под – вероятно от сграда, с която съоръжението е било пряко свързано.
ОЛТАРИТЕ ОТ СКЛОНОВЕТЕ
На хълма Небет тепе са проучени общо три украсени глинени олтара. Освен съоръжението от цитаделата, два са открити по западния склон на хълма, извън укрепената площ.
Първият е разкрит при разкопки на ул. „4-ти януари“ № 15а. Има форма на пресечена пирамида с правоъгълна основа, чиято повърхност е покрита с графит и украсена с щампована шнурова украса, инкрустирана с бяла материя. Датира се в периода IV – III в. пр. Хр. Интересното при него е, че като най-близък паралел за украсата и формата му е посочен именно олтарът от цитаделата.
Вторият е открит при спасителни разкопки на ул. „Артин Гидиков“ № 9 през 2022 г. – в най-ниската част на западния склон, извън крепостните стени. Украсата му е по стилизирана, с мотиви на ластари, нанесени с шнурова техника. В един от ъглите е открита бронзова монета от Филипи, отсечена в периода 41 – 68 г. сл. Хр. Това го прави най-късното известно съоръжение от този тип на територията на съвременния Пловдив.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕСХАРИТЕ
Олтарите, разкрити на Небет тепе не са изолирани находки. На територията на днешна България подобни съоръжения са открити в редица тракийски селища, като например Пистирос, Севтополис и Кабиле, както и в надгробни могили. Глинени олтари са известни и от по-широкия средиземноморски и балкански свят, което говори за споделена традиция с дълбоки корени. Днес художествената им украса е важен източник на информация за ежедневните и ритуални практики на тракийските общности.
Начало | БГ > Глинени олтари
